Анализи
Ясни обяснения за инфлацията в еврозоната, ХИПЦ, политиката на ЕЦБ и силите зад числата — всяко въз основа на официални данни на Евростат и ЕЦБ.
Защо инфлацията в Нидерландия се колебае повече — и защо спадът през 2023 г. беше аритметичен
Нидерландската инфлация се движи на по-големи вълни заради енергийното измерване, годишните стъпки при наеми и акцизи и стегнатия трудов пазар.
Защо португалската инфлация следва туристите — и пропуска жилищния бум
Хармонизираната инфлация в Португалия включва разходите на туристите, затова хотелите и ресторантите тежат повече, а жилищният бум остава извън нея.
Защо швейцарската инфлация е толкова ниска — и защо трябва да следите наемите
Швейцарската инфлация е под тази в еврозоната всеки месец от 2019 г. Малка енергийна кошница, силен франк и здравните цени я задържат; наемите я повишават.
Защо френската инфлация е по-ниска — и идва по-късно — от тази в еврозоната
Държавната тарифа за тока и ценовият щит от 2022 г. отложиха енергийния шок, докато базисната инфлация остана необичайно спокойна.
Защо инфлацията в Гърция е над средната за еврозоната — и каква е ролята на туристите
Туристическият потребителски кош, бързо поскъпващите наеми и отоплението с петрол държат гръцката инфлация над средната.
Защо унгарската инфлация се колебае толкова силно — и какво скрива общият показател
Ценовият контрол и форинтът оформиха резките обрати, а инфлацията при услугите, подхранвана от заплатите, остана висока.
Защо италианската инфлация скача с енергията — и бързо спада
Италия имаше най-високия пик сред голямата четворка през 2022 г., а после най-ниската инфлация. Газът ускорява скоковете, а заплатите ги ограничават.
Защо полската инфлация се движи на стъпки — и услугите задават долната граница
Полша сама определя лихвите и много енергийни цени. Данъците и замразяванията местят инфлацията на стъпки, а бързите заплати държат услугите високи.
Защо испанската инфлация се колебае по-силно и обръща по-рано от тази в еврозоната
Испанската инфлация се обърна по-рано и се колеба повече от еврозоната, макар цените от 2019 г. да са нараснали еднакво. Причината е в тока и данъците.
Защо шведската инфлация се люшка повече от тази в еврозоната — и защо дъното от 2026 г. е взето назаем
Шведската инфлация стигна късен висок връх, после европейското дъно. Плаваща крона, променливи ипотеки и временни данъчни облекчения обясняват люшкането.
Инфлация на храните срещу обща инфлация — защо касовата ви бележка и ХИПЦ се разминават
Храните заемат по-малко от една пета от потребителската кошница на еврозоната, поскъпват и поевтиняват много по-рязко от всичко останало в нея и се измерват заедно с алкохола и тютюна. Как да четем инфлацията на храните редом с общата инфлация — и защо забавянето ѝ не означава по-евтина храна.
Цени на жилищата, наеми и инфлация — три числа, които не са едно и също
Цените на жилищата в еврозоната растат с около 5% годишно, наемите — с по-малко от 3%, а общата инфлация не измерва нито едното, нито другото. Какво обхваща всяко от числата, защо се разминават и защо разходите за притежаване на собствено жилище липсват в ХИПЦ.
Защо инфлацията в Австрия продължава да е по-висока от тази в Германия
Австрия и Германия си приличат, но австрийската инфлация от години е по-висока — главно заради услугите и начина, по който се определят цените.
Инфлацията в Германия и защо тя е ориентирът на еврозоната
Германия е обичайният ориентир в еврозоната — Bund, най-голямата икономика и котва на ниската инфлация. Но да я приемаме за нормата е подвеждащо.
Предварителен и окончателен ХИПЦ — защо инфлацията в еврозоната се променя два пъти месечно
Eurostat публикува инфлацията за всеки месец два пъти: предварителна оценка в началото, после окончателни данни по средата на месеца. Те невинаги съвпадат.
Инфлацията в Словакия: защо услугите остават скъпи, а храните поевтиняват
Общата инфлация в Словакия спада през 2026 г., но съставът ѝ е необичаен: храните поевтиняват, докато услугите изпреварват еврозоната.
Защо инфлацията в Белгия е по-висока и по-устойчива от тази на съседите
Белгия е сред страните с висока инфлация в еврозоната. Причината е институционална: единствена тя все още индексира автоматично заплатите спрямо цените.
Доходността по 10-годишните държавни облигации — и защо се различава в еврозоната
Деветнадесет правителства заемат в една валута на различна цена. Какво измерва 10-годишната доходност, защо Bund е еталонът и какво показва спредът.
Хърватия след еврото: какво всъщност стана с цените
Хърватия прие еврото през януари 2023 г. сред страхове от закръгляване на цените. Две години по-късно данните разказват по-нюансирана история.
Накъде върви инфлацията в еврозоната? Как да четем официалните прогнози
Прогнозите за инфлацията имат различни дати и автори. Кои са официални, кога се обновяват и как се различават от пазарните цени?
Как ЕЦБ определя лихвите — и как решението стига до вашата ипотека
Три основни лихви, една цел, заседание на всеки шест седмици. Какво всъщност решава Управителният съвет и какъв път изминава промяната в лихвата, преди да се озове в офертите за кредити и доходността по облигациите.
Ипотечните лихви в еврозоната: защо вашата държава плаща повече (или по-малко)
Една лихва на ЕЦБ, много различни ипотечни вноски. Ролята на фиксираните и плаващите лихви, особеностите на националните банки и какво определя офертата.
Една валута, двадесет и една инфлации — защо държавите в еврозоната се разминават
Всички държави с еврото споделят едни и същи пари и една централна банка, а инфлацията им може да се различава с цели процентни пункта. Разликата е структурна, а не статистическа случайност.
Защо ирландската инфлация често изглежда различно от усещането в Дъблин
Ирландия може да отчита един от по-ниските ХИПЦ в еврозоната, докато домакинствата усещат все по-скъп живот. Разликата идва от жилищата и отворената икономика.
Защо инфлацията в Румъния продължава да оглавява класациите на ЕС
Румъния е сред лидерите по инфлация в ЕС. Причините са вътрешни: премахнати тавани, данъчни увеличения, бърз ръст на заплатите и упорит дефицит.
Защо младежката безработица в Испания остава толкова упорито висока
Безработицата сред испанците под 25 години е начело в Европа от десетилетия — и при подем, и при криза. Причините са структурни.
България влиза в еврозоната — какво означава това за инфлацията
На 1 януари 2026 г. България стана 21-ата държава членка на еврозоната. Тъй като левът отдавна беше фиксиран към еврото, паричният шок е минимален — но историята с инфлацията си заслужава да бъде разбрана.
Защо инфлацията в балтийските държави е по-висока от тази в Германия при единен лихвен процент на ЕЦБ
Хармонизираната инфлация в Литва се движи близо до 5%, докато в Германия е под 3% — и то под шапката на една и съща централна банка. Разликата е структурна и е най-яркото доказателство за проблема на еврото с подхода „един аршин за всички".
ХИПЦ срещу ИПЦ — защо инфлацията в еврозоната се мери с друг аршин
Числото, към което се придържа ЕЦБ, е ХИПЦ, а не националният ИПЦ на вашата страна. Обикновено двата показателя се движат заедно, но разликите са реални и от време на време стават достатъчно големи, за да имат значение.