Доходността по 10-годишните държавни облигации — и защо се различава в еврозоната

Когато на едно правителство са нужни повече средства, отколкото събира от данъци, то емитира облигации — обещание да върне парите с лихва на определена дата. Доходността по 10-годишните държавни облигации е годишната възвръщаемост, която инвеститорът изисква днес, за да отпусне средства на това правителство за десет години. Това е най-следеното число при държавния дълг: срокът е достатъчно дълъг, за да отразява реална дългосрочна преценка, а пазарът — достатъчно ликвиден за непрекъснато ценообразуване.

Доходността е цена, прочетена наобратно

Облигацията изплаща фиксирани суми, затова доходността ѝ се движи в обратна посока на цената. Когато инвеститорите търсят облигациите на дадена държава, те повишават цената и доходността пада; когато се колебаят, цената пада, а доходността се покачва. Ето защо растящата 10-годишна доходност означава, че пазарът иска по-голяма компенсация — за очакваната инфлация, за лихвения риск или за съмнения относно самия длъжник.

Какво включва една 10-годишна доходност

Числото се състои от три слоя. Основата е очакваната траектория на лихвите на централната банка през десетилетието — ако се очаква ЕЦБ да задържи лихвите високи, всички доходности в еврозоната са по-високи. Върху нея стои срочната премия: допълнителната компенсация за блокиране на средствата за десет години вместо периодичното им реинвестиране. Последният слой е кредитният и ликвидният риск: доколко е сигурно погасяването и колко лесно облигацията може да бъде продадена. Само този последен слой се различава съществено между държавите от еврозоната — и точно затова сравнението им е интересно.

Защо германският Bund е еталонът

Германската 10-годишна облигация — Bund — има най-дълбокия пазар в еврозоната и най-солидната история на погасяване, затова инвеститорите я приемат като най-близкото до безрисков актив в евро. Доходността на всяко друго правителство от еврозоната се котира спрямо нея. Разликата е спредът спрямо Bund: Австрия може да плаща с няколко десети от процентния пункт повече от Германия, докато държава с фискални затруднения може да плаща с няколко цели пункта повече. Единната валута премахва валутния риск помежду им; спредът е онова, което остава — текущият вот на пазара за всяка държавна хазна.

Какво движи спреда

Спредовете се разширяват, когато дефицитите и дългът растат по-бързо от обещаното, когато правителствата губят стабилност или инвеститорите като цяло се отдръпват от риска. Те се свиват при бюджетна консолидация или когато ЕЦБ даде знак, че няма да допусне безредни движения. В пазарен смисъл кризата на еврото от 2010–2012 г. беше криза на спредовете: облигация, която през 2007 г. носеше доходност като германската, внезапно беше оценена като съвсем различен риск. Заради този спомен анализаторите и днес четат спредовете като термометър за еврозоната.

Защо това има значение и извън пазара на облигации

10-годишната доходност е ориентирът за цената на дългосрочните средства във всяка държава. Лихвите по ипотеките с дълъг фиксиран срок, фирменото финансиране, доходността на пенсионните фондове и бъдещите лихвени разходи на самото правителство се опират на нея. Правителство, което рефинансира стар дълг при доходност с два пункта по-висока, плаща осезаемо повече всяка година — средства, които се конкурират с всички останали бюджетни разходи. Когато коментаторите казват, че условията за финансиране са се затегнали, най-често имат предвид именно това число.

Как да четете доходностите на този сайт

Всяка страница за държава от еврозоната показва 10-годишната доходност по хармонизираните данни на ЕЦБ, обновявана с излизането на месечната серия, заедно с инфлацията и контекста на лихвената политика в същата държава. Три навика пазят прочита точен: сравнявайте държавата с Bund, а не с нулата; следете посоката на спреда, не равнището на доходността; и помнете, че доходностите оценяват очаквания — те се движат според това, което пазарът смята, че предстои, често много преди ЕЦБ да действа.