Как ЕЦБ определя лихвените проценти — и как решението стига до вашата ипотека
Три основни лихвени процента, една цел, заседание на всеки шест седмици. Какво всъщност решава Управителният съвет и какъв път изминава промяната в лихвения процент, преди да се озове в офертите за кредити и доходността по облигациите.
Когато заглавията гласят „ЕЦБ вдигна лихвите“ или „ЕЦБ ги понижи“, зад тях стои едно решение на един орган: Управителният съвет — шестчленният Изпълнителен съвет плюс управителите на националните централни банки от еврозоната — е променил основните лихвени проценти на ЕЦБ. Той се събира, за да решава по паричната политика, приблизително на всеки шест седмици, а целта му е фиксирана с мандат: инфлация в еврозоната от 2% в средносрочен план, измерена чрез ХИПЦ.
Трите лихвени процента — и този, който има най-голямо значение
ЕЦБ работи с три основни лихвени процента. Лихвеният процент по депозитното улеснение е това, което банките получават за пари, оставени овърнайт в централната банка. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране е това, което банките плащат, за да заемат от ЕЦБ за една седмица срещу обезпечение. Лихвеният процент по пределното кредитно улеснение е по-скъпият прозорец за овърнайт заеми. В сегашната оперативна среда банките държат изобилни резерви, така че подът — лихвеният процент по депозитното улеснение — е този, който реално направлява цените на паричния пазар. Когато четете „основния лихвен процент на ЕЦБ“, гледайте именно него — той е и водещото число на страницата за ЕЦБ на този сайт.
На какво стъпва решението
Управителният съвет се води от данните, а не от предварителни ангажименти: всяко решение стъпва върху последните данни за инфлацията и тяхната разбивка, ръста на заплатите, условията по банковото кредитиране и тримесечните макроикономически прогнози на експертите. Тъй като политиката действа със закъснение от една до две години, Съветът винаги се цели там, накъдето върви инфлацията, а не там, където е в момента — затова пазарите реагират на насоките за бъдещите заседания поне толкова, колкото и на самото решение.
Трансмисионната верига
Промяната в политиката стига до реалната икономика на стъпки, всяка по-бавна от предишната. Овърнайт лихвените проценти на паричния пазар се движат за дни — €STR следва пода на политиката почти механично. Следват разходите за финансиране на банките, а банките преоценяват това, което предлагат на клиентите: лихвените проценти по новите ипотечни и фирмени кредити се изместват през следващите седмици и месеци. По-дългосрочните пазарни лихвени проценти, като доходността по 10-годишните държавни облигации, се движат по очаквания — те често се изместват още преди ЕЦБ да действа, просто защото инвеститорите предвиждат пътя на бъдещите решения. Последни идват самите цени: ефектът на промяната в лихвения процент върху инфлацията се натрупва постепенно и достига връх едва след година и повече.
Защо ипотечният лихвен процент не е равен на основния
Ипотечният лихвен процент е лихвената среда плюс всичко върху нея: собствената цена на финансиране на банката, кредитният риск, конкуренцията на националния банков пазар и това дали кредитът е с фиксиран или плаващ лихвен процент. Тези пластове се различават рязко между държавите в еврозоната — затова един и същ лихвен процент по депозитното улеснение съжителства с видимо различни средни лихвени проценти по ипотечни кредити в отделните членки. Пазарите с плаващи лихвени проценти пренасят промените в политиката за месеци; държавите, в които доминират дългите фиксирани периоди, ги усещат далеч по-бавно — и предимно чрез новите кредити, а не чрез съществуващите.
Какво значат „рестриктивна“ и „неутрална“
Коментарите за ЕЦБ постоянно оценяват нейната позиция. Отправната точка е неутралният лихвен процент: ненаблюдаемото равнище, което нито стимулира, нито възпира икономиката. Политика над него е рестриктивна — замислена да забави търсенето и да смъкне инфлацията; политика под него е стимулираща. Тъй като неутралното равнище не може да се измери пряко, преценката на Управителния съвет за него сама по себе си е подвижна част от всяко решение — и чест източник на разногласия между прогнозистите.
Как пазарът чете едно решение
Три неща определят как ще бъде прието едно заседание: самата промяна в лихвения процент, насоките за предстоящите заседания и всяка корекция в темпото, с което ЕЦБ свива облигационния си портфейл. „Ястребово намаление“ — понижаване на лихвените проценти с предупреждение да не се очакват още — може да покачи пазарните лихвени проценти. Графиката, която си струва да се гледа, не е миналото, а заложеният в цените път на бъдещата политика, който се движи с всяка публикация на данни между заседанията.