Покупателна способност и реални заплати в Европа: какво се купува със заплатата след инфлацията

Между 2019 и 2024 г. средната заплата за пълно работно време в Италия нарасна с 11,0%, а потребителските цени — с 18,5%, така че със същата заплата можеше да се купи около 6,3% по-малко. В България заплатите нараснаха със 76,9%, а цените — с 31,1%, така че с тях можеше да се купи около 34,9% повече. Делението на заплатата на цените дава реалната заплата и това е първото значение на покупателната способност: какво се купува със заплатата в сравнение с по-ранна година. Второто значение сравнява държавите: какво се купува с едни и същи пари в София, Берлин или Лисабон. Статията разглежда и двете, показва метода и казва докъде всяка мярка е надеждна.

Две значения на „покупателна способност“

Номиналната заплата се изразява в парични единици. Реалната заплата дели тези единици на индекс на цените и така показва какво може да се купи със заплатата. Когато Европейската комисия отчита реални заплати, тя посочва метода си ясно: „Реалните заплати са изчислени с помощта на хармонизирания индекс на потребителските цени като дефлатор“ (Пазар на труда и развитие на заплатите в Европа, 2025). ХИПЦ е индексът на потребителските цени, който се изчислява в ЕС по хармонизиран подход и с единен набор от определения и се използва главно за измерване на инфлацията (речник на Евростат); това е индексът, който сайтът използва навсякъде, а ХИПЦ срещу ИПЦ обяснява с какво се различава от националните индекси.

Между държавите въпросът е различен, защото се различават не само заплатите, но и цените. Стандартът на покупателната способност (СПС) на Евростат е „изкуствена парична единица“: на теория един СПС купува еднакво количество стоки и услуги във всяка държава, а стойностите в СПС се получават чрез разделяне на сума в национална валута на паритета на покупателната способност на съответната държава (речник на Евростат). Първото значение следи една държава във времето, второто сравнява държавите към една и съща дата. Те отговарят на различни въпроси и не бива да се смесват.

Как се изчислява реалната заплата тук

Показателят за заплатите е средната заплата на наето лице, приведена към пълно работно време, публикувана от Евростат (nama_10_fte) — това е серията на страниците за средната заплата на сайта. Евростат я изчислява от националните сметки: заплатите и възнагражденията, разделени на броя на наетите лица и умножени по съотношението между обичайното седмично работно време на наетите на пълно работно време и това на всички наети лица, по данни от наблюдението на работната сила (метаданни на Евростат). Това е брутна стойност за цялата икономика и обхваща всички държави от ЕС с изключение на Нидерландия. Последната година е 2024; наборът от данни е актуализиран за последно на 12 ноември 2025 г.

Показателят за цените е ХИПЦ: средногодишната стойност на месечния индекс на Евростат (prc_hicp_minr) за 2024 г., разделена на средногодишната стойност за 2019 г. Заплатите се вземат в националната валута на всяка държава, така че валутните курсове не играят роля. Реалната промяна е съотношението на заплатите, разделено на съотношението на цените:

• Германия: съотношение на заплатите 1,200 (€44 827 през 2019 г., €53 791 през 2024 г.), съотношение на цените 1,223; 1,200 ÷ 1,223 = 0,981, реална промяна от −1,9%.

Колоната в евро в таблицата по-долу е преизчислена от националните валути по обменни курсове и служи само като ориентир за мащаба.

Еврозоната: през 2020 и 2022 г. цените изпревариха заплатите

За 20-те държави от еврозоната, които обхваща серията на Евростат (България не е в нея), изчислението може да се направи година по година.

Изчисление на euroflation по данни на Евростат nama_10_fte (евро) и средногодишната стойност на prc_hicp_minr за еврозоната от 20 държави (годишните темпове съвпадат с тези в prc_hicp_ainr). Всяка година се сравнява с предходната. Страниците на този сайт за инфлацията в еврозоната използват 21 държави, откакто България се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., затова някоя стойност там може да се различава с 0,1.

През 2022 г. цените нараснаха средно с 8,4%, а заплатите — с 4,7%. През 2023 и 2024 г. заплатите отново растяха по-бързо от цените, но общо за петте години реалната заплата все още е с 1,5% под равнището от 2019 г.

Държава по държава, 2019–2024 г.

Таблицата обхваща 26-те държави от серията на Евростат (всички държави членки на ЕС с изключение на Нидерландия) и е подредена по реалната промяна.

Изчисление на euroflation по данни на Евростат nama_10_fte (национална валута; колоната в евро е по обменни курсове) и prc_hicp_minr (средногодишни стойности), 2024 г. спрямо 2019 г. Реалната промяна е изчислена от незаокръглените стойности, затова може да се различава с 0,1 от заокръглените колони.

В 19 от 26-те държави заплатите растяха по-бързо от цените, а в 7 — по-бавно: във Финландия, Германия, Франция, Швеция, Гърция, Чехия и Италия. Заплатите нараснаха с повече от половината в България, Румъния, Унгария, Литва и Полша, където цените се повишиха между 31% и 52%. Реалната промяна не казва нищо за равнището: реалният ръст на България от 34,9% все още я оставя с най-ниската заплата в таблицата — €15 387 през 2024 г. В Чехия заплатите нараснаха с 35,2%, но цените — с 40,9%.

Какво установява Европейската комисия

Годишният преглед на Комисията за пазара на труда и развитието на заплатите, публикуван през октомври 2025 г., измерва реалните заплати чрез своята база данни AMECO и ХИПЦ. Според него реалните заплати „са спаднали значително през 2022 г. и по-умерено през първата половина на 2023 г.“, растежът на реалните заплати на годишна база е станал положителен през третото тримесечие на 2023 г. и е достигнал 2,7% през 2024 г., а през 2024 г. реалните заплати в ЕС „са останали средно с 0,7% под равнищата си от 2019 г.“ (глава 2). Същата глава разпределя държавите по групи. Реалните заплати са надвишавали равнищата си от 2019 г. с 12% до 18% в Унгария, Литва, Латвия, Полша, Португалия и Словения и с над 20% в България, Хърватия и Румъния; в Австрия, Белгия, Кипър, Дания, Естония, Ирландия, Малта, Словакия и Испания са ги надвишавали с по-малко от 7%; във Финландия, Франция, Германия, Гърция, Нидерландия, Люксембург и Швеция са били под тях с по-малко от 3%, а в Чехия и Италия — с над 4%.

Двата набора данни съвпадат по посока в повечето държави: деветте държави, които Комисията поставя под равнището от 2019 г., включват седемте, които падат под нула в таблицата, плюс Нидерландия, която серията на Евростат не обхваща, и Люксембург. Държава по държава те не съвпадат. Данните на Комисията по държави идват от AMECO (нейната графика 2.5) — серия за заплатите, различна от използваната тук заплата на Евростат, а докладът не обяснява как двете серии се съгласуват. Например Латвия и Полша са в нейната група от 12% до 18%, а в таблицата са 7,3% и 10,0%; Хърватия е над 20% там, но 15,7% тук, а Люксембург е под равнището от 2019 г. там, но +5,6% тук. Данните на Комисията са нейна собствена публикувана мярка; таблицата прилага същата идея — заплатата, разделена на ХИПЦ — към заплатата, която се появява на страниците на самия сайт.

Доходът на домакинствата е друг въпрос

Евростат публикува и официална серия в реално изражение за домакинствата като цяло: брутният разполагаем доход на домакинствата на глава от населението, дефлиран с индекс на цените за потреблението на домакинствата, при 2008 г. = 100 (tepsr_wc310). Тя не е серия за заплатите: измерва разполагаемия доход на домакинствата (включително нетърговските организации, обслужващи домакинствата) като цяло, разделен на населението и на дефлатор на цените за потреблението на домакинствата; метаданните на Евростат описват това изчисление за коригирания вариант на дохода, който добавя социалните трансфери в натура. В ЕС той е бил 107,97 през 2019 г. и 115,57 през 2025 г., т.е. по-висок със 7,0%; в еврозоната (21 държави) е нараснал от 104,95 на 110,64, т.е. с 5,4%. Заплатата може да изостане от цените през година, в която доходът на домакинствата не изостава, и обратното.

Между държавите: какво купува минималната работна заплата

Пряк пример за сравнение между държавите е серията на Евростат за минималните работни заплати, която дава брутната месечна национална минимална работна заплата в евро и в СПС, преизчислена чрез паритети на покупателната способност за потреблението на домакинствата (earn_mw_cur; метаданни). Тя обхваща 22-те държави членки на ЕС с национална минимална работна заплата; Австрия, Дания, Финландия, Италия и Швеция не са сред тях. Таблицата показва размера, действащ към 1 юли 2026 г., подреден по СПС.

Източник: Евростат, earn_mw_cur, 1 юли 2026 г. (2026-S2), брутни месечни суми; серията в СПС използва най-новите налични паритети на покупателната способност, а Евростат маркира стойностите в СПС за 2026 г. като оценки.

В евро най-високият размер (Люксембург, €2771) е 4,5 пъти по-висок от най-ниския (България, €620); в СПС най-високият (Германия, 2164) е 2,3 пъти по-висок от най-ниския (Естония, 935). Подредбата също се променя. Минималната работна заплата на Испания е с 27% по-висока от тази на Полша в евро (€1425 срещу €1119), но в СПС двете са в рамките на 1% (1556 срещу 1547). В седем държави (Белгия, Естония, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург и Нидерландия) стойността в СПС е по-ниска от стойността в евро. Страниците за минималната работна заплата на сайта показват сумите в евро и историята за всяка държава.

Какво остава извън тези числа

• Средна стойност, а не типичен работник. Заплатата е средна аритметична: общата сума на заплатите, разделена на наетите лица и приведена към пълно работно време. Тя се променя и когато се променя съставът на работните места, а не само когато се променя заплащането за същата работа.
• Преди данъци. Данните са брутни, преди данъка върху доходите и социалноосигурителните вноски на наетите лица. Серията на Евростат за нетните възнаграждения (earn_nt_netft) има варианти в СПС и в реално изражение, но в публикацията от 1 октомври 2026 г. сумите за 2024 г. са около една дванадесета от годишните суми преди и след тях и са маркирани като прекъсване във времевата серия, а получените реални промени (около −90% за 2024 г. и около +1100% за 2025 г. в държавите от ЕС) не могат да се използват, затова тази статия не разчита на нея.
• Един ценови индекс. ХИПЦ следва потребителските разходи на домакинствата, а неговите метаданни изброяват вменените наеми за жилища — условния наем, който собствениците, живеещи в жилището си, плащат на себе си — сред позициите, които не обхваща. Вижте Какво има в инфлационната кошница? и цени на жилищата, наеми и инфлация. Домакинство с различен бюджет среща различна промяна на цените; инфлацията на храните е един пример.
• Актуалност. Серията за заплатите завършва през 2024 г., затова статията не може да каже какво се е случило със заплатите през 2025 или 2026 г. Данните на Комисията за 2025 г. в нейния преглед са прогнози и тук не се повтарят.
• Не е мярка за достатъчност. Положителната реална промяна означава, че заплатата е купувала повече, отколкото през 2019 г.; тя не казва дали заплатата е достатъчна.

Къде да търсите на този сайт

• Инфлационният калкулатор превръща промяната на цените в сума: въведете сума и два месеца и той дава равностойността по ХИПЦ. Всяка държава има своя версия, например Германия.
• Страниците за средната заплата и минималната работна заплата класират държавите и показват историята на всяка от тях; страницата за заплатите в еврозоната показва агрегата, използван по-горе.
• Страницата за ценовото равнище на храните сравнява колко струват храните в отделните държави, а страницата за инфлацията в еврозоната показва последния месечен темп.
• Какво печели спестителят е другата страна на същата аритметика: страницата за лихвата по банкови депозити съпоставя какво са плащали банките на домакинствата по едногодишни депозити във всяка държава от еврозоната спрямо инфлацията.

Накратко

• Реалната заплата е заплатата, разделена на цените. От 2019 до 2024 г. тя се е повишила в 19 от 26 държави и е спаднала в 7 (Финландия, Германия, Франция, Швеция, Гърция, Чехия, Италия); в еврозоната от 20 държави заплатите са нараснали с 18,5%, а цените — с 20,3%.
• В еврозоната реалната заплата е спаднала през 2020 и 2022 г. и е нараснала през 2021, 2023 и 2024 г.
• Европейската комисия оценява реалните заплати в ЕС през 2024 г. на 0,7% под равнището от 2019 г.; нейните данни по държави използват различна серия за заплатите, затова за някои държави се различават от таблицата.
• Между държавите СПС премахва разликите в ценовото равнище: разликата между най-високата и най-ниската минимална работна заплата е 4,5 пъти в евро и 2,3 пъти в СПС.
• Данните са брутни, осреднени и завършват през 2024 г.; те не казват дали заплатата е достатъчна.

Данни: Евростат (средна заплата за пълно работно време nama_10_fte, ХИПЦ prc_hicp_minr и prc_hicp_ainr, минимални работни заплати earn_mw_cur, реален доход на домакинствата tepsr_wc310, нетни възнаграждения earn_nt_netft) и Европейската комисия (Labour Market and Wage Developments in Europe, Annual Review 2025). euroflation е независим тракер и не е свързан с Евростат, Европейската комисия или ЕС. Нищо тук не представлява финансов съвет. Цитатите са от английските оригинали.