Стагфлация: какво е тя и къде се намира Европа
Стагфлацията е слаб растеж с висока инфлация едновременно. Проверените текстове на ЕЦБ и МВФ не дават праг, затова страницата слага до тях данните за 2026 г.
Стагфлация е думата за съчетанието от слаб растеж и висока инфлация. ЕЦБ пише, че понятието „няма единно определение“, а нито един от проверените за тази страница текстове на ЕЦБ и МВФ не задава числов праг за инфлацията, растежа или безработицата. Затова страницата не решава дали Европа е в стагфлация. Тя поставя най-новите данни до определенията и до историческите данни от 1970-те години, а преценката оставя на вас.
През август 2026 г. инфлацията в еврозоната беше 3,2% (3,8% според предварителната оценка на Евростат за септември), реалният БВП през второто тримесечие беше с 1,2% по-висок, отколкото година по-рано, а безработицата беше 6,4% при 6,3% година по-рано.
Какво означава думата
Думата е употребена в Камарата на общините на 17 ноември 1965 г. от Iain Macleod, който внесе поправката на опозицията в дебат по икономически въпроси. Той каза, че страната вече има „най-лошото от двата свята“, „не просто инфлация от едната страна или стагнация от другата, а и двете заедно“, а по-късно говори за „период, който наричам ‚стагфлация‘“ (Hansard).
Днешните институции я описват с подобни думи, но не по един и същи начин: ЕЦБ говори за стагниращо производство, профил в списание Finance & Development на МВФ — за растяща безработица, а блог на МВФ — за бавен растеж.
- ЕЦБ: „‚Стагфлацията‘ няма единно определение, но се свързва със стагниращо производство и трайно висока инфлация, които се наблюдават едновременно“ (Икономически бюлетин 4/2022). В това каре ЕЦБ провери дали частният сектор (потребителите и професионалните прогнозисти) очаква епизод на стагфлация, като използва три условия: инфлационните очаквания са високи или растат до равнища, несъвместими с целта на ЕЦБ за ценова стабилност от 2%; очаква се икономиката да е в стагнация или рецесия; и се очаква и двете да продължат поне две години. За тези три условия ЕЦБ не е определила други числа освен целта от 2% и двегодишния хоризонт.
- МВФ: профил на икономиста Робърт Гордън в Finance & Development описва „стагфлацията“ от 1970-те години като „едновременно нарастване и на инфлацията, и на безработицата“, което постави под въпрос разбирането, свързано с кривата на Филипс, според което по-висока инфлация върви с по-ниска безработица (МВФ, 2017). Блог на МВФ говори за „високата инфлация и бавния растеж, които последваха“ скоковете на петролните цени през 1970-те години и са „известни като стагфлация“ (МВФ, 2022).
И така, посочените съставки са: висока или растяща инфлация; слабо производство (стагниращо или в рецесия според думите на ЕЦБ, бавен растеж според блога на МВФ) или растяща безработица (профилът на МВФ от 2017 г.); и, във формулировката на ЕЦБ, устойчивост. Целта на ЕЦБ е инфлация от 2% в средносрочен план, а ангажиментът ѝ към нея е симетричен. Нито един от източниците не казва колко високо е високо и колко слабо е слабо.
1970-те години в числа
Петролните шокове от 1973-74 г. и 1979 г. очертаха епизода от 1970-те години, макар инфлацията да е растяла още преди първия (Месечен бюлетин на ЕЦБ, ноември 2000 г.). Организацията на арабските страни износителки на петрол наложи петролно ембарго срещу Съединените щати на 19 октомври 1973 г., а до януари 1974 г. цената на петрола се беше увеличила почти четири пъти — от 2,90 на 11,65 долара за барел, според историята на Федералния резерв. През 1979 г., по времето на иранската революция, цените на петрола отново нараснаха — повече от два пъти между април 1979 г. и април 1980 г. (Федерален резерв). В собствения си разказ за периода Фед пише, че и инфлацията, и безработицата са станали „неприемливо високи“, и го нарича ерата на „стагфлацията“.
Базата данни AMECO на Европейската комисия дава числата за пет големи икономики:
| Икономика | Година | Потребителска инфлация (%) | Растеж на реалния БВП (%) | Безработица (% от работната сила) |
|---|---|---|---|---|
| Германия | 1974 | 7,0 | 0,9 | 1,8 |
| Германия | 1975 | 5,9 | −0,9 | 3,3 |
| Германия | 1980 | 5,4 | 1,4 | 2,7 |
| Франция | 1974 | 13,6 | 4,4 | 3,4 |
| Франция | 1975 | 11,7 | −0,9 | 4,7 |
| Франция | 1980 | 13,6 | 1,7 | 7,4 |
| Италия | 1974 | 19,2 | 5,0 | 5,1 |
| Италия | 1975 | 17,0 | −2,4 | 5,6 |
| Италия | 1980 | 21,1 | 3,1 | 7,2 |
| Обединеното кралство | 1974 | 16,0 | −2,5 | 3,7 |
| Обединеното кралство | 1975 | 24,2 | −1,5 | 4,5 |
| Обединеното кралство | 1980 | 18,0 | −2,0 | 6,8 |
| Съединените щати | 1974 | 11,1 | −0,5 | 5,6 |
| Съединените щати | 1975 | 9,1 | −0,2 | 8,5 |
| Съединените щати | 1980 | 13,5 | −0,3 | 7,1 |
През 1975 г. реалният БВП намаля и в петте икономики, безработицата беше по-висока, отколкото през 1974 г., и в петте, а инфлацията варираше от 5,9% до 24,2%. През 1980 г. производството намаля в Обединеното кралство и в Съединените щати и нарасна в останалите три, при инфлация между 5,4% и 21,1%. За 11-те държави, които образуваха еврозоната през 1999 г., ЕЦБ изчислява средната потребителска инфлация на 13,2% през 1974 г., а безработицата на 5,7% през 1979 г. — нарастване от 2,8% през 1973 г.
Потребителският индекс на цените в AMECO е националният, темповете на инфлация са изчисление на euroflation въз основа на него, а германската безработица е серията за Западна Германия. Тези числа не са съпоставими ниво по ниво с хармонизирания ХИПЦ и с данните по методиката на МОТ по-долу.
През 2022 г. ЕЦБ и един блог на МВФ изброиха разлики спрямо 1970-те години. Каре на ЕЦБ посочи по-ниска зависимост от петрола (но по-висока от газа), по-малко формално индексиране на заплатите и стратегия на паричната политика, по-ясно насочена към закотвяне на инфлационните очаквания и връщане на инфлацията до 2% в средносрочен план. Блогът на МВФ добави, че петролната интензивност — барелите, необходими за милион долара БВП — е била около 3,5 пъти по-висока по време на ценовия шок от 1973-74 г., отколкото през 2022 г.
Еврозоната от 2008 г. насам — по същите три числа
Годишните данни на Евростат за еврозоната (21 държави, сегашен състав) за годините, които се открояват от 2008 г. насам: всяка година с намаляващ реален БВП (2009, 2012, 2013 и 2020 г.), двете години с най-висока инфлация (2022 и 2023 г.) и последната пълна година.
| Еврозона | Инфлация, средногодишен ХИПЦ (%) | Реален БВП, изменение спрямо предходната година (%) | Безработица, средногодишна (%) |
|---|---|---|---|
| 2009 | 0,3 | −4,5 | 9,6 |
| 2012 | 2,5 | −0,9 | 11,6 |
| 2013 | 1,3 | −0,2 | 12,2 |
| 2020 | 0,3 | −6,0 | 7,9 |
| 2022 | 8,4 | 3,7 | 6,7 |
| 2023 | 5,5 | 0,4 | 6,5 |
| 2025 | 2,1 | 1,2 | 6,4 |
В тази таблица само 2012 г. отговаря на трите критерия: инфлация над целта на ЕЦБ от 2% (2,5%), намаляващ реален БВП (−0,9%) и растяща безработица (от 10,3% през 2011 г. на 11,6%). Критериите са собствен избор на тази страница, а не прагове на ЕЦБ или МВФ, и друг избор дава друг отговор. През 2022 и 2023 г. средногодишната инфлация беше 8,4% и 5,5%, реалният БВП нарасна с 3,7% и 0,4%, а безработицата беше 6,7% и 6,5%. Дали някоя от тези години заслужава думата, е преценка, която горните източници не решават.
Трите числа сега, държава по държава
Таблицата използва по един период за всеки показател за еврозоната и нейните 21 членки: инфлацията през август 2026 г. (предварителните оценки за септември са оставени настрана до пълната публикация на 16 октомври), растежа на реалния БВП през второто тримесечие на 2026 г. спрямо същото тримесечие година по-рано и безработицата през август 2026 г. с изменението ѝ спрямо август 2025 г. (септемврийската цифра за безработицата на Ирландия е пропусната, за да показва всяка държава един и същи месец).
| Държава | Инфлация, ХИПЦ, август 2026 г. (%) | Реален БВП, 2-ро тримесечие на 2026 г. спрямо година по-рано (%) | Безработица, август 2026 г. (%) | Безработица, изменение спрямо година по-рано (процентни пункта) |
|---|---|---|---|---|
| Еврозона | 3,2 | 1,2 | 6,4 | +0,1 |
| Австрия | 2,9 | 0,8 | 6,7 | +0,7 |
| Белгия | 4,2 | 0,5 | 5,9 | −0,2 |
| България | 5,0 | 2,8 | 3,5 | −0,2 |
| Хърватия | 3,7 | 1,7 | 4,3 | −0,6 |
| Кипър | 5,2 | 3,3 | 4,1 | −0,1 |
| Естония | 1,3 | 1,8 | 8,0 | +0,8 |
| Финландия | 2,4 | 1,4 | 9,9 | −0,2 |
| Франция | 2,6 | 0,5 | 8,2 | +0,4 |
| Германия | 2,9 | 1,0 | 4,0 | +0,2 |
| Гърция | 3,7 | 1,9 | 7,4 | −1,4 |
| Ирландия | 3,4 | −0,4 | 5,0 | 0,0 |
| Италия | 3,2 | 1,0 | 6,2 | +0,5 |
| Латвия | 3,0 | 3,4 | 7,3 | +0,1 |
| Литва | 5,6 | 3,9 | 6,1 | −0,8 |
| Люксембург | 4,0 | 1,3 | 7,3 | +0,9 |
| Малта | 2,0 | 5,0 | 3,4 | +0,9 |
| Нидерландия | 2,8 | 1,8 | 4,0 | +0,1 |
| Португалия | 3,6 | 2,6 | 5,7 | −0,2 |
| Словакия | 3,1 | 0,9 | 5,7 | +0,3 |
| Словения | 3,4 | 4,9 | 3,4 | −0,6 |
| Испания | 4,6 | 2,6 | 10,0 | −0,5 |
Ако броим всеки критерий поотделно, 19 от 21-те държави са имали през август инфлация над 2% на ЕЦБ, една е била на 2,0%, а една — под това равнище. Реалният БВП е бил по-висок, отколкото година по-рано, в 20 държави и по-нисък в една — Ирландия (−0,4%). Безработицата е била по-висока, отколкото година по-рано, в 10 държави, непроменена в една и по-ниска в 10. Таблицата ви позволява да проверите всяка комбинация, която смятате за важна.
Как да четем колоните:
- Инфлацията е годишният темп на ХИПЦ; класирането на държавите изброява всяка от тях. Предварителната оценка за септември за еврозоната (3,8%) е ранната оценка на Евростат, а пълната септемврийска публикация се очаква на 16 октомври 2026 г. Базисна и обща инфлация показва каква част от темпа се дължи на енергията.
- Реалният БВП е серията на Евростат за обемите (верижно свързани обеми, изменение спрямо същото тримесечие на предходната година, сезонно и календарно изгладени). Към 12 октомври 2026 г. девет от 21-те национални данни (Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Хърватия, Люксембург, Нидерландия и Португалия) бяха отбелязани от Евростат като предварителни. БВП на Ирландия се колебае заедно с дейността на мултинационалните компании: статистическата ѝ служба публикува показатели като Modified Final Domestic Demand и Modified Total Domestic Demand, които според думите ѝ „премахват изкривяващия ефект на глобализацията върху БВП“ (CSO), а според данните на сайта (Евростат) ирландският БВП през първото тримесечие на 2026 г. беше с 13,4% по-нисък от година по-рано.
- Безработицата следва определението на Международната организация на труда: хора на възраст от 15 до 74 години без работа, които са я търсили през последните четири седмици и биха могли да започнат в рамките на две седмици, като дял от работната сила. Основната серия на Евростат е сезонно изгладена, с изключение на това, че за Германия и Нидерландия вместо нея публикува трендови данни, а за Финландия трендовите данни са основният показател. Таблицата използва за всяка държава серията, която Евростат води като сезонно изгладена (за Германия и Нидерландия тези стойности са трендовите данни); за Финландия таблицата показва сезонно изгладените 9,9% срещу 10,1% година по-рано, докато трендовата серия показва 10,3% срещу 9,9%. Безработицата не е съпоставима с регистрираната безработица.
Какво казаха ЕЦБ и МВФ през април 2026 г.
Кристин Лагард, председателят на ЕЦБ, бе попитана два пъти за стагфлацията на пресконференцията на 30 април 2026 г. Първият ѝ отговор: „смятаме, че е доста популярно да се говори за стагфлация... мислим, че е по-добре да я оставим в 1970-те години... Затова не прилагаме стагфлация, този ефектен термин, към обстоятелствата, в които се намираме, защото наистина мислим, че тя е свързана със ситуацията от 1970-те години“ (стенограма на ЕЦБ). По нейни думи през 1970-те години е имало устойчива инфлация, много висока безработица и парична и фискална рамка, „която няма нищо общо с това, което имаме в момента“.
Директорът по изследванията на МВФ бе попитан на 14 април 2026 г. за поуките от 1970-те години „за да се избегне евентуална стагфлация“. Самият той не използва думата. Каза, че дори конфликтът да спре в същия ден, шокът „е сравним с петролния ценови шок от 1974 г.“ по количеството петрол, изтеглено от пазара, че световната икономика е „много по-малко зависима от петрола сега, отколкото тогава“ и че „поуката от онзи период е, че не искате да оставите енергиен шок да се превърне в продължаващ инфлационен проблем“ (МВФ).
Това са собствените твърдения на институциите. Тази страница не взема страна.
Как да използвате числата сами
- Първо изберете критериите си. Най-простите са инфлацията спрямо 2% на ЕЦБ, растежът спрямо нулата и безработицата спрямо година по-рано. Източниците не дават нито един от тези прагове, а друг избор променя отговора.
- Погледнете продължителността. Каретата на ЕЦБ от 2022 г. изискваше период от поне две години, а не едно-единствено тримесечие. Страниците за еврозоната показват всяка серия във времето: инфлация, растеж на БВП и безработица.
- Внимавайте какво движи инфлацията. Скокът в цените на енергията повдига общата инфлация повече от базисната и двете могат да разказват различни истории.
- Помнете за ревизиите. Оценките за БВП се ревизират, когато постъпят повече данни, а Евростат публикува анализи на ревизиите.
Накратко
- Стагфлацията няма единно съгласувано определение, а проверените текстове на ЕЦБ и МВФ не дават числов праг. ЕЦБ я свързва със стагниращо производство и трайно висока инфлация; публикациите на МВФ описват епизода от 1970-те години като инфлация с растяща безработица (профил в Finance & Development от 2017 г.) или с бавен растеж (блог от 2022 г.).
- През 1975 г. реалният БВП намаля в пет големи икономики едновременно, докато инфлацията варираше от 5,9% до 24,2%.
- През август 2026 г. инфлацията в еврозоната беше 3,2%, растежът на реалния БВП през 2-ро тримесечие — 1,2%, а безработицата — 6,4%, с големи разлики между държавите.
- На 30 април 2026 г. председателят на ЕЦБ заяви, че ЕЦБ не прилага думата към обстоятелствата от онова време. Тази страница не прави собствено заключение.
Източници: Евростат (ХИПЦ prc_hicp_minr и prc_hicp_ainr, реален БВП namq_10_gdp и nama_10_gdp, безработица une_rt_m и une_rt_a; еврозона EA21 и 21-те държави членки, извлечено на 12 октомври 2026 г.); база данни AMECO на Европейската комисия; есета на Federal Reserve History; Икономически бюлетин 4/2022 на ЕЦБ, Месечен бюлетин на ЕЦБ, ноември 2000 г., пресконференция на ЕЦБ от 30 април 2026 г. и стратегическо изявление от 30 юни 2025 г.; Finance & Development на МВФ (юни 2017 г.), блог на МВФ (5 май 2022 г.) и пресбрифинг по WEO (14 април 2026 г.); Hansard на британския парламент; Central Statistics Office Ireland. euroflation е независим тракер и не е свързан с ЕЦБ, Евростат, МВФ или ЕС. Нищо тук не представлява финансов съвет.